Според тях античният град се е простирал на площ от 30-35 хектара

"Надяваме се да хванем част от западната крепостна стена на централния площад - там, където по принцип трябваше да излезе", сподели археологът ст. н.с. д-р Александър Минчев пред "Фокус". "Районът е силно разрушен от канализацията, водопроводи и телефонните кабели - всичко, което е необходимо за един град, е минавало точно оттам – пред бившия магазин "Валентина", обясни той и допълни, че преди около 30 години е проучена част от тази крепостна стена и една кула, които са запазени отчасти.

"По всяка вероятност ще можем да намерим някакви следи от тази крепостна стена в другия край на площада, но това е въпрос на договорка със строителите, защото това излиза извън техния проект. Там трябва да се разбива от бетонната основа на настилката, свързано е със средства и в момента се водят разговори за това", каза още Минчев.

"При всички случаи и двете открития ще бъдат интересни, защото ние вече със сигурност от североизток виждаме как и къде е вървяла крепостната стена през късната античност - приблизително около края на четвърти или началото на пети до края на седми век. Тогава градът престава вече да съществува, разрушен от авари и славяни в 614 година. С многобройните проучвания, които са правени през последните повече от 100 години - още от братя Шкорпил, до миналата година, когато един колега също проучи сектор от тази крепостна стена, ние вече можем в голяма степен да оформим площта, която е обхващал късноантичният град Одесос. Нашите изчисления засега са между 30 и 35 хектара, което го нарежда до все пак големите късноантични градове в българските земи", обясни археологът.