Татари основали селище Дебу, по-късно наречено Дебово

Дебово е село в Северна България. То се намира в община Никопол, Област Плевен и има население около 700 души. Намира се на 34,3 км (около 30 мин.) североизточно от Плевен и на 19,6 км (около 20 мин.) южно от Никопол.

Според данни от стари хора с. Дебово е основано през 1858 г. По това време татари от Крим, Русия били заставени от руското правителство да приемат християнството или да напуснат държавата. Много от кримските татари напуснали Русия и намерили убежище в България. Една част от тези татари, дошли от кримското село Дебул се заселили по тези земи. Основали селище Дебу, което по–късно получава името Дебово. През 1870 г. в селото се заселили българи и власи от съседните села.

С течение на времето народът в селото е изградил характерни обичаи. На Гергьовден, при стар свещен камък останал още от времето на татарите, всяка година се прави курбан за здраве и плодородие, като се дава в жертвоприношение местно агне. После то се раздава на всеки жител на селото на празничен обяд. Всяка година на Тодоровден, характерно за празника, се провежда надбягване с коне, за да може всеки да покаже уменията си в ездата. Селото е известно и с прочутия за този район танц „Калуша“, завоювали златен медал на VI Национален събор в Копривщица през 1986 г.

От 2008 г. насам всяка година в Дебово се провежда фолклорният събор „Живи Въглени“ на който идват все повече участници от цялата страна. Открит е и паметник на Васил Левски. В парка на селото стои монументът на загиналите български войници във войните от 1912-13 и 1915-18 г. През 1923 г. е построен храмът „Св. Георги Победоносец“.

В кулинарно отношение дебовчани също са майстори, изградили са своя кулинарна традиция. Тя се спазва стриктно за омесване на уникални по рода си великденски козунаци. Те са двуцветни — червено — жълти. Между двата цвята тесто се слагат локум, стафиди, орехи. Усукват се и се пекат в пещи на дърва в специални овални форми. Научили са се да ги правят и в Асеново, където живеят католици. Любимото ястие на дебовчани е и т. нар. „Моаре де пеще“ (от румънското moare de peşte - „рибна саламура“ моричика, прясол), която често се приготвя не само с риба, а и с пилешко месо.