Талантливият мъж нямал пари за боички и използвал хранителни продукти

Самоук художник твори уникални картини без четки и бои, с хранителни продукти и дарове от природата. Пейзажите на Асен Чакъров от свищовското село Морава са направени с боб, леща, ориз, шишарки и други, нехарактерни за един майстор на четката материали. Самият Асен разказва, че рисуването му е страст още от малък. Тъй като нямал пари да си купи бои и четки, започнал да мисли с какво да ги замени, пише вестник "Борба". Така му хрумнала и нестандартната идея да използва неща, за които никой друг не би се сетил. В два от любимите му пейзажи от Трявна например бялото небе е направено от ориз, прозорците на къщите са от зрънца леща и клонки от дива слива и вишна, а покривът на часовниковата кула е от върховете на шишарки. Чардаците на старинните сгради, както и каменните им стени и калдъръмените улици пък са от нарязани стебла от див копър. В друга от картините му „Елен и кошута” пък космите по гърбовете на двете животни са от сухи борови иглички. Художникът признава, че работата му е трудоемка и за изработката на една картина му отиват по 4 - 5 дни, ако работи непрекъснато, без да се разсейва. Картините са изработени върху фазер, върху който художникът първо рисува сюжета. След това минава с макетно ножче или лозарска ножица по контурите. Лепи материалите и отгоре ги лакира за гланц и блясък.
Големият проблем на Асен сега обаче е, че от доста време е безработен и няма пари да си купи материалите от селската бакалия. Някои от картините си подарил на приятели, а други бил принуден да продаде, за да не умре от глад. Голямата му мечта е един ден да направи много картини и да открие изложба в някоя художествена галерия във Велико Търново, София, а защо не и в чужбина. Сигурен е, че талантът ще бъде оценен. „Може да звучи смешно, но сега нямам пари да купя даже и по 1 - 2 пакета ориз и леща, не за ядене, а за да направя някоя нова картина”, признава мъжът. Асен живее със сестра си. Родителите му починали преди няколко години. За да се прехранва, той върши всякаква работа в селото, копае по нивите и градините, занимава се с ремонтни и строителни работи. Признава, че физическата работа не му тежи, но го е яд, че по този начин си губи времето и не може да развие таланта си, даден му от Бога. Впрочем има и още нещо интересно. Родителите на Асен били мюсюлмани, но не от ревностните. Самият той от рождението си е с българско и християнско име. А от няколко години редовно посещава събиранията на членовете на евангелистката църква в Морава. Твърди, че не вижда нищо лошо в това, че е заменил Аллах с Христос в сърцето и душата си. „Висшата сила е една. Ние, хората, сме й дали различни имена и се караме и бием за това кое е Божието име. А всичко е много просто. Бог е един”, твърди 40-годишният мъж.
Още от малък Асен искал да се занимава с изкуство и рисуване. Записал се в художественото училище в Трявна със специалност фина керамика. Диплома обаче не могъл да вземе. „Учителката ни там беше малко расистка. Веднъж ме обиди, че съм бил турчин. Аз не сдържах и й отвърнах. Скарахме се и... не взех диплома”, вдига рамене Асен. Той признава, че освен да рисува пейзажи, може да копира едно към едно всякакви рисунки и картини само като ги гледа. „Мога да ти нарисувам Мона Лиза едно към едно”, смее се самоукият художник. Веднъж пред приятели пък със затворени очи направил от пластилин фигура на кон. Единствено не е пробвал да рисува икони и има доста интересно обяснение за това. „Иконите са Божии изображения. Аз смятам, че мястото на Бог и Христос трябва да са в сърцата ни, а не върху парче дърво или на стената.” Поради тази причина, и то когато е в затруднено или безизходно положение, предпочита да се помоли искрено, вместо да влезе в църква и да запали свещ. И твърди, че Бог често му е помагал да намери правия път.
Освен да рисува, Асен може да изработва всякакви скулптури от камък, глина, гипс и дърво. Преди време пък взел едно просто парче зелено стъкло, дълго го шлифовал и го направил така, че да изглежда като истински кристал „Сваровски”. Мъжът може да изработва и златни и сребърни бижута, но изобщо не се и надява, че някога ще може да се занимава с тези изключително скъпи занаяти. Това, за което самородният талант тайничко се надява обаче, е да се намерят спонсори, които да му помогнат поне да си купи материалите, за да продължи да прави уникалните си картини. И смята, че това не е невъзможно. „Аз не искам някакви скъпи бои, платна и рамки. Искам малко ориз, леща”, усмихва се Асен Чакъров.