Всеки се стяга за битка, в която гони своя интерес

Среднощно заседание, безбройни кавги и обвинения, оплаквания и претенции, бунтове и закани- това са резултатите от усилията на благоевградските социалисти да подредят една що- годе добра кандидат- депутатска листа. Само дето не се получава... И въпросът опира не до листата, а до личностите, които се натискат за нея.

Долетял на пожар от София в Благоевград за заседанието, фаворитът на Михаил Миков- Кристиян Вигенин дори и с личния си „чар“ не успя да омае делегатите. Костадин Паскалев, молен едва ли не на колене да оглави депутатската листа на Пиринско, продължава да се цупи за стари обиди и неразбирателства. Петричките социалисти, както винаги, искат да водят бащина дружина- е, ако не първо, поне второ и трето место да са наши! А горките представители от Сандански, Белица, Якоруда и Кресна онемяха (и без това безгласни букви) от липсата на каквото и да е тяхно присъствие в листата. Спорните водачи Корнелия Нинова и Емил Костадинов не събраха необходимия брой гласове, което е съвсем обяснимо с липсата на каквито и да е лидерски качества.

Но кога в БСП са се търсели лидери? Кога в БСП са оценявали някого по лични качества? Кога БСП е издигала имената на уважавани хора, ценени личности, доказали се професионалисти?
Най-нелепото е, че липсва висотата на самооценката, усещането за личностно присъствие. Затова и петричани тичат до „Позитано“ да се жалят и да доказват колко са най-най-най...
Затова и в листата попаднаха хора, които, горките, се чудят и маят как са попаднали в нея.
Затова всеки се стяга за битка, в която, както винаги- всеки гони интереса си. Келепира, както го е казал бай Ганьо. И всеки пее на свой глас до посиняване със сляпата увереност, че ще го докара до червено. И дори не мисли, че от много блеене може да прегракне. И дори не си слага на сметка факта, че на пети октомври пиринският избирател може да му покаже червен картон! Но както се казва в песента: Пей, сърце, сега му е времето! Може пък на „Позитано“ и да те чуят!...