Не могат да се правят краткосрочни прогнози за земетресенията, категорични са сеизмолозите от Геофизичния институт на БАН.

Територията на България спада към земетръсно опасните зони на земята. По света най-силни и чести са в Тихоокеанския земетръсен пояс - 75-80%. Ние пък сме в центъра на Балканския полуостров, който е най-активният възел в Европа от Алпо-Хималайския земетръсен пояс. В него стават останалите 15-20% от трусовете по света. На Балканите обаче те са 2-3 пъти по-слаби и редки, отколкото в най-активните места в Тихоокеанския пояс - Япония, Алеутските острови и Камчатка. Затова районът, включително и страната ни, се числят към вторият ранг на опасните участъци на планетата.

1. Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище – последно голямо земетресение 1904г. Прогнозиран магнитуд – 7-8 степен по Рихтер (X-XI по Медведев-Шпонхойер-Карник). Цикъл на повторяемост – неизвестен.

Това е огнището с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа.
Най-застрашени населени места – Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич.

2. Шабленско земетръсно огнище – последно голямо земетресение 1901 г. Прогнозиран магнитуд – 7-7,5 степен (IX-X по МШК). Цикъл на повторяемост – неизвестен.
Най-застрашени населени места – Шабла, Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, Варна.

3. Горнооряховско земетръсно огнище – последно голямо земетресение 1913 г.
Прогнозиран магнитуд – 7 степен. Цикъл на повторяемост – неизвестен.
Най-застрашени населени места – Горна Оряховица, Велико Търново.

4. Пловдивско-Чирпанско (Маришко) земетръсно огнище – последно голямо земетресение 1928 г. Прогнозиран магнитуд – 7 степен. Цикъл на повторяемост – неизвестен.
Най-застрашени населени места – Чирпан, Пловдив, Стара Загора.

Освен горепосочените най-рискови огнища страната, има и множество по-малки опасни, с възможен максимален магнитуд на трусове от 6,5 до 7 степен. Такива са Софийското, Провадийското и Ямболското огнище.