Млад татко написа книга-игра

Заралии

11-07-2013, 13:42

Снимка:

Личен архив

Автор:

Мария Стефанова

Всичко от Автора

32-годишният заралия твори далеч от суматохата на големия град (СНИМКИ)

Никола Райков е роден на 21 юни 1981 г. в Стара Загора. Завършва информационни технологии в Чикаго, като по време на следването си поддържа сайт за кино рецензии върху американското кино. Започва да публикува свои статии, разкази и повести. Пише кино прегледа на телевизия ММ. Силно разочарован от американския начин на живот и светоглед, веднага след дипломирането си се завръща в България.Творчеството му получава признание. Късият му научно-фантастичен разказ "Хардуерен проблем" е избран в селекцията на списание "Усури". През следващата година фентъзи разказът с български фолклорни елементи "Пеперуда", писан в съавторство с Димитър Стефанов, заема второ място на ежегодния конкурс "Таласъмия". Няколко месеца по-късно неговият филмов сценарий "ВЛЕЗ" печели наградата за „най-добър филмов проект“ на международния фестивал за кино в Балчик. Младият татко режисира и монтира документални и рекламни клипове и филми, създава графични и уеб дизайни, твори в разнообразни области. От няколко години живее в малко българско селце, далеч от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и 4- годишния си син, за когото написва експерименталната приказка-игра "Голямото приключение на малкото таласъмче". Книгата излезе преди 2 месеца и към днешна дата се радва на множество приятели на различни възрасти, които с всеки изминал ден се увеличават.
- Никола, защо написа книга-игра, а не роман, например?
- Ами аз като тийнейджър бях фен на книгите игри.Те навлязоха в България през 90-те години. Не знам доколко читателите знаят, но България е на първо място по брой на издадените книги-игри на глава на населението в света. На 2-ро или 3-то място, не съм много сигурен-Англия и Америка ни изпреварват по общ брой на издадени книги-игри. Така че те бяха голям културен феномен в България. Аз бях един от феновете,които събираха всичко. Може би най-първото нещо, което съм писал на ученическа тетрадка беше книга-игра, така че този формат не ми е чужд. Периодично се връщам към него, защото той си има своите предимства спрямо традиционната литература и в един момент като реших,че искам да се пробвам да пиша детска литература, той ми се стори доста подходящ и е малко странно, че никой не се е пробвал до момента да напише нещо за най-малките в такъв формат.
- Какво от това, което си преживял като дете, четейки книги-игри, си запазил като усещане и до днес освен вълнуващата тръпка, че все едно не можеш да се отделиш от приключението?
- Те тогава, да уточня за хората, които може би не знаят, но основно в юношеска литература бяха книгите игри. Аз мисля, че те са много специфични с това, че  (както и ти каза) приключението те грабва и този формат предполага,че ти активно участваш в самото действие. И все пак си ограничен от това, което е написал авторът като възможности, но ти дава чувство, че много повече участваш в книгата, която четеш, отколкото, когато четеш стандартна форма и мисля, че за децата и юношите това е нещо, което ги грабва повече, отколкото стандартната литература. Друг е въпросът, примерно, защо и за възрастни не е правен подобен експеримент. Аз считам, че за възрастни също има своя потенциал, засягайки сериозни теми един подобен формат.
- Кога излезе „Голямото приключение на малкото таласъмче"?
- Книгата излезе преди 2 месеца. Засега е много успешна-вече половината тираж е продаден. Отзивите са изключително положителни- няма нито един отрицателен отзив, така че може да се каже, да се заяви спокойно, че има успех.
- А какви са отзивите за книгата от твоите приятели, от роднините?
-Е, техните отзиви също са положителни. Нормално е да очаквам от приятели и роднини да реагират положително. Те не са ми критерий за реакция. По-важно е как един непознат човек реагира на книгата. Възрастните също реагират положително на книгата,защото  въпреки че като цяло съм се опитвал да се придържам до детския изказ и до детския хумор. Но на места има моменти, които са забавни само за един възрастен.Само той би схванал каква е смешката в тях. Така че, може да се каже,че книгата е на два пласта.
- Кой бе първият й читател?
- Първият читател, е разбира се, синът ми. Всяка глава, която беше написана, той търчеше веднага да я чуе и така многократно я препрочитахме в последствие, защото след като беше написана следващата глава, отново по-любимите се повтаряха. Съпругата ми също беше бета тестер, ако мога така да се изразя. Така че те двамата бяха първите читатели и слушатели.
- Синът ти даваше ли идеи какво да прави таласъмчето? Има ли сюжетна линия, която той е измислил?
- Да, даваше идеи. Цяла сюжетна линия не, но има отделни моменти-изречения, негов изказ, персонажи, които са вдъхновени от негови неща.
- Промени ли бащинството твоя начин на мислене?
- Бащинството промени живота ми. Само човек, който няма деца, не знае как те променят самия живот. Оттам вече смятам,че няма как да не оказва влияние и върху всички аспекти на живота ми.
- По какъв начин става представянето на книжката пред малчуганите? Има ли по-специфичен начин на поднасяне за детска аудитория?
-Представянията на живо са съвсем различни от представянията за възрастни. Изобщо няма нищо общо това, което правя, когато я представям пред възрастни с деца, примерно,а когато са само деца- в общи линии ги запознавам с илюстрациите.Тръгваме по рисунките и им обяснявам на картата кои са различните места на приключението, къде могат да отидат, после минаваме набързо през книгата-да видят героите, които могат да срещнат и после правим едно тестово приключение, в което те избират накъде да продължат и така обикновено протичат срещите за най-малките.
- Много силно и хубаво впечатление ми направи фактът, че на сайта, посветен на книгата игра всеки родител, който няма финансова възможност, може да я изтегли безплатно в електронния й вариант. Защо реши да постъпиш така?
-Така е, да. Това е една от  причините, което ти спомена - че има хора, които колкото и да им хареса книгата, просто няма да имат финансовата възможност да си я закупят, затова тя е налична безплатно за тях. Другата причина, поради която го направих е, че аз самият лично вярвам в свободното разпространение на изкуството и информацията. И третата причина- смятам,че един потенциален читател трябва да има възможността първо да се запознае  с това, което евентуално като продукт ще си купи и да направи информиран избор, а не на сляпо. Да си прецени-има много положителни отзиви и рецензии, но може да се окаже,че просто книгата не е подходяща за него самия. Смятам,че е редно всеки сам да си прецени,а не да получаваме продукт със съмнително качество в лъскава опаковка и после да се окаже,че не е това,което сме очаквали.
- Как и къде става връзката между автора и родителите? Къде могат да напишат коментари за книгата?
- Освен на сайта на книгата игра, има и фен група във Facebook, която е особено активна. Мисля, че има към 1600 фена  в момента.
- На каква възраст са най-активните читатели и приятели на книжката?
- Може би някъде до около 5-6 години мисля, че е оптималният период, който обхваща почти всичко, което е в книгата-хем не започват някои неща да им се струват твърде детски.
- А защо главният герой е таласъмче, а не например - животинче?
- Ами животинчето е нещо, което всички сме виждали-знаем как изглежда , многократно сме срещали в детски приказки главният герой да е котенце или зайче. А таласъмчето е нещо, което подлежи на свободна интерпретация. Всеки може да си го представи по различен начин, макар че има илюстрации.Всяко дете е свободно да си го представи по различен начин.Малко загадъчно е като персонаж. Някои хора дори казват: „Не е ли таласъмчето лошо?”.Според мен, въпреки че може да направи някоя беля, накрая пак ще си го нагушкаш- такава асоциация ми предизвиква думата „таласъмче” и мисля,че  е по-интересен персонаж от котенце или зайче.
- А чие дело са илюстрациите?
- Илюстрациите са на художници от цял свят със закупени права по Интернет, след което са преработвани от мен. Може би тук е моментът да кажа,че целият графичен дизайн на книгата е мое дело.
- Остава ли ти време за писане сега?
- Не, в момента не ми остава време покрай книжката –промотирането, контактуването с читатели. Освен това имам малка фирма за уеб дизайн и се налага да работя. Имам семейство, градина и в общи линии са твърде много ангажиментите.Зимата е по-свободен сезон, когато така или иначе сме затворени вкъщи-обикновено тогава са е време за по-художествените дейности.Идеята е, че вероятно ще има продължение на книгата за таласъмчето, За момента това е следващият проект.
- Каква е твоята мечта ?
- Трудно ми е да кажа в момента. Мисля,че всичко, което съм искал,съм го постигнал.
- Пожелавам ти успех и очакваме с нетърпение втората книжка за малкото таласъмче!
-Благодаря!


 



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов