Заради Вълчан Войвода още се вардят три села в пограничната община

Иманяри от цялата страна бродят из селищата в Малко Търново в търсене на несметното съкровище на великия хайдутин Вълчан Войвода, разказват местните хора.

Повече от два века легендата е причина за разтуряне на планината с надеждата да бъде открито поне част от имането.

Според разказите той заровил богатството на тайно място в планината и оставил за потомците си карта. Легендата разказва, че несметното имане Вълчан натрупал от нападения над османски и български чорбаджии. Перлата в него обаче било огромно антично съкровище от времето на траките, което хайдутинът намерил в собствените си иманярски търсения.

И до днес старите хора в Странджа предават от уста на уста невероятните легенди за подвизите на Вълчан. “От баща ми знам, а той от неговия баща, че Вълчан войвода проводил хабер на руския цар. Казал, че е готов да плати цялото мурабе за войната - заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар не се наел да започне война. Или не могъл да повярва, че един хайдутин може да има такова имане”, разказва 80 -годишният дядо Христо от странджанското село Стоилово. Животът на легендарния хайдутин преди години са проучвали известните краеведи на Странджа - Георги Поп Аянов и Горо Горов. Двамата са събрали всички митове и легенди около Вълчан. За него се говори, че е дарил част от парите си за построяването на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Историците свързват родословието му с двама други известни хайдути – Момчил войвода и Стефан Караджа.

Името му е познато не само в Странджа, но и в Сакар, централна и източна Стара планина, че даже и на места в Северна България. Живял в края на 18 и началото на 19 век- време на отслабена централна власт и хаос в европейската част на тогавашната Османска империя.

Родното място на хайдутина и до днес не е известно. Историците спорят за три различни селища в района на Малко Търново, като едното днес попада в турска територия. В спора превес взема версията, че е роден в с. Делиево, на 5 км. От Малко Търново, което днес вече не съществува. Най-ранните исторически извори свързват младите му години със селата Тагарево или днешно Вълчаново и Факия.  Според историците през 1811 г Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев в Букурещ. Има данни, че войводата е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България и е финансирал бунтовническото дело.
На него се приписва и градежа на каменния мост на река Резовска. 

Според преданията, хайдутинът укрил съкровищата си в няколко тайни пещери. Като откриели подходящо място за трезор, хайдутите вземали със себе си дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи. Приготвяли мястото, оставяли парите и отново със завързани очи ги връщали там, откъдето са тръгнали. Едно от главните скривалища на Вълчан била "Снеженицата" -гориста местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция. По разказ на архимандрит Рафаил Вълчан войвода доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си, но кога точно е умрял - не се знае. Негови внуци идвали няколко пъти в България с карта като най-много търсили място на което били закопани владишка корона и кръст с честното дърво. Според дядо им – те били най-ценните. Предполага се, че става въпрос за короната, жезъла и кръста на гръцкия владика в Одрин който бил убит защото издал на турците дружината на Вълчан. Дали са открили нещо, така и не се разбрало.
Съкровището на Вълчан войвода все още се търси на много места в страната - в Странджа, в Стара планина и къде ли още не.