365 дни след смъртта на момичето остават въпроси без отговор, пише Лора Филева за "Дневник"

Една година след убийството на Яна Кръстева на мястото, където тялото й беше намерено, няма нищо. Своебразен паметник с пожълтели снимки и изсъхнали цветя има до Езерото с лилиите.

Там преди година приятели на Яна се събраха, за да почетат паметта й и да поискат истината да бъде разкрита. Дори за част от фактите трябваше твърде много време.

Яна беше намерена на 10 юли 2011 г., два дни след като е била удушена в Борисовата градина. За смъртта й беше официално съобщено четири дни, след като охранител беше се натъкнал на тялото.

Последва медийна буря. В нея не липсваха квалификации за момичето - че е клошарка, и бяха изнесени данни от разследването. Тя завърши с изказване на вътрешния министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна (малко преди вота на недоверие, поискан от опозицията заради политиката в сектор "Сигурност"). Тогава той обяви престъплението за разкрито и посочи, че със сигурност извършителите са двама. В следващите девет месеца всеки факт оборваше тезата му.

365 дни след смъртта на момичето остават въпроси без отговор.

В ареста от средата на май е Николай Русинов - Чеци, който е с обвинение за убийство в съучастие. Той беше посочен от вътрешния министър като извършител заедно с Пламен Трифонов. Русинов беше напуснал България няколко дни след убийството и беше задържан на летище София в края на юли 2011 г. Тогава той беше разпитан и въпреки признанията му, че е бил с Яна в нощта на убийството, прокуратурата не му повдигна обвинения. Защото "няма достатъчно доказателства, които да потвърждават съпричастността на Русинов към смъртта на жената", по думите на градския прокурор на София Николай Кокинов.

Кой ще понесе отговорност за грешките в разследването?

Другият посочен от Цветанов като извършител - Пламен Трифонов, е свободен, но не може да започне живота си наново. Той прекара четири месеца в затвора по обвинение, което впоследствие беше напълно свалено. Все още не може да си намери работа, заради петното, което случаят му оставя.

Той беше освободен срещу подписка от Апелативния съд през ноември с мотива, че единственото, което го свързва с местопрестъплението, а не с убийството, е морфологичното сходство на космите, но резултатите от експертизата не са категорични, че те са негови.

Тогава съдът изтъкна и други факти, които сякаш разследващите и прокуратурата пропускаха:

- Биологичният материал върху предмети и салфетки на мястото на убийството не е на Пламен Трифонов, а е на Николай Русинов-Чеци;

- Времето на смъртта съвпада с времето, през което Русинов е бил с Яна;

Защо Русинов не беше задържан по-рано?

В края на април пристигнаха резултатите от изследване в лаборатории в Австрия и Англия на намерените по тялото и в ръката на Яна косми. Те показаха, че един от тях принадлежи на Николай Русинов - Чеци. Той беше задържан, а две инстанции потвърдиха ареста му. Основанията, посочени от Апелативния съд -  че Русинов е оставил "уникален клетъчен материал" по тялото на момичето, там където според съдебно медицинската експертиза, тя е била притискана и вследствие на което е настъпила и смъртта й. Все още няма внесен обвинителен акт срещу Русинов.

Кои са другите двама и кой ще поеме отговорност за некачественото събиране на доказателства?

ДНК експертизата от Австрия показа, че част от космите, намерени върху тялото на Яна са на двама неизвестни и досега души. Така прокуратура прие, че Русинов е действал в съучастие и му повдигна обвинение. Вероятно другите двама никога няма да станат известни. Няколко дни след убийството в. "Капитал" писа, позовавайки се на източници, че интензивната работа по казуса е започнала успоредно с нарастването на обществения интерес към случая. Чак след третия ден започват масови разпити на свидетели, а чак на петия полицията се обърна с апел към гражданите да дават информация по случая.

Според източници на вестника, запознати с разследването, съществуват сериозни забележки и към огледа на местопроизшествието. Така например около тялото на момичето са били описани и фотографирани чифт дънки, които обаче после не са били иззети. Криминалисти коментираха, че огледът е продължил кратко предвид средата, в която е намерено тялото (открито място, силно замърсено.)

Имало ли е манипулиране на свидетелски показания?

Таня Иванова е името, което може би Пламен Трифонов ще помни винаги. Нейните показания бяха основание за задържането му. Тя прекарвала дълго време в парковете на столицата и е виждала Трифонов там. Оказа се, че в един момент той вече не се появява в Борисовата градина, а само в Докторската. Видът му приличал на... "озверял доберман" и точно след убийството Трифонов се бил подстригал. Това дава основание на Таня Иванова да се усъмни в него, а на разследващите - да се позоват на нейните усещания.

Малко преди да бъде пуснат през февруари обаче и майката на Трифонов, и Таня Иванова разказаха за начина, по който са били разпитани, който постави под съмнение обективността на показанията им. Майката на Трифонов буквално се оплака от натиск от разследващите. А пред "Дневник" Иванова заяви, че водещата разследването полицайка я е карала да премълчава факти или да засилва други. След като излезе от ареста, Трифонов обяви, че ще съди Иванова и държавата

Една година по-късно, по-сигурно ли е в парка ?

Малко след като тялото на Яна Кръстева беше намерено в сравнително оживен, но слабо осветен район, започна дискусия за това кой стопанисва парка и трябва да полага грижи за сигурността там. В крайна сметка кметът на София Йорданка Фандъкова поиска от държавата да й прехвърли собствеността върху Борисовата градина.

Тогава, по разпореждане на премиера Бойко Борисов това стана, а Фандъкова обеща, че ще бъде сложено осветление по основната алея на Борисовата градина, както и камери. Това все още не се е случило. В края на юни стана известно, че поставянето на повече лампи и камери трябва да започне през летните месеци и да приключи септември.

365 дни след смъртта на момичето въпросите без отговор си остават. Яна я няма, един човек е в ареста, а друг не може да започне живота си отначало, заради това че е бил обвинен за нещо, което не е направил.